Monday, January 03, 2011

---



Най-накрая успях да се добера до вкъщи. Пак беше един от тези горещи задушни дни, в които усещаш как прахта от замърсения въздух на града прониква през всяка пора на тялото ти, подпомагана от потта, която те облива цял ден. Тези дни вече 4 месеца не са се променяли. Работа не липсваше и днес – деца, учители, посетители. Обичайната доза артисти, турско кафе с кардамон и лимов сок с мента. Беше четвъртък и лудницата, както в галерията, така и на улицата, беше по-голяма от останалите дни на седмицата. Привечер (макар че само часовникът показваше, че вечерта наближава, тъй като навън все още напичаше, като че ли е обед) най-накрая приключих със задачите за деня, събрах си нещата и се изнесох много по-бързо от обичайното. Днес нямах много време за мотаене и социализиране, защото най-накрая бях успяла да организирам уроците си по видео монтаж и не ми се искаше поне малко да си почина и освежа преди тях. Руби, млад и много талантлив видео артист, с когото работих по един проект и, който често се мотае при нас в галерията, щеше да дойде вкъщи след вечерната молитва, което беше след малко по-малко от два часа, за първия ми урок.